CRISPR — технология за насочено редактиране на генома — е един от най-важните инструменти в съвременната биотехнология. Тя позволява промени в определени участъци от ДНК с много по-голяма точност в сравнение с по-старите методи за генетична модификация. Най-познатата система е CRISPR/Cas9, при която ензимът Cas9 се насочва към конкретна последователност в генома и прави промяна в нея. Това създава възможности в медицината, земеделието, биологията, диагностиката и разработването на нови терапии.
В медицината CRISPR се разглежда най-вече като част от по-широкото поле на генните терапии. В Европейския съюз подобни терапии попадат в категорията ATMP — лекарствени продукти за модерна терапия, която включва генни терапии, клетъчни терапии и тъканно инженерство. Европейската агенция по лекарствата посочва, че генните терапии съдържат гени, които имат терапевтичен, профилактичен или диагностичен ефект. Това означава, че медицинските приложения на CRISPR са обект на строга оценка за качество, безопасност и ефикасност, а не могат да се развиват като обикновен софтуерен или лабораторен продукт.
През 2026 г. регулаторната рамка в Европа остава предпазлива, но се развива. Комитетът за модерни терапии към Европейската агенция по лекарствата посочва в работната си програма за 2026 г., че ще продължи да предоставя научни и регулаторни насоки за модерни терапии. Това е важно за компании и изследователски екипи, които работят с генно редактиране, защото пътят към клинично приложение изисква ранна регулаторна подготовка, доказателства за безопасност, контрол върху нежелани промени в генома и ясна документация.
Отделна тема е използването на геномно редактиране при растенията. През април 2026 г. Съветът на ЕС прие нови правила за растения, създадени чрез NGT — нови геномни техники. Целта е част от тези растения да се регулират по-облекчено в сравнение със стария режим за генетично модифицирани организми, когато промените са сравними с такива, които могат да се получат чрез традиционна селекция. Това е съществено за България, защото страната има земеделски сектор, научни институти и университети, които могат да участват в изследвания за устойчиви култури, по-добра продуктивност и адаптация към климатични промени.
В България вече има научна основа, макар и не мащабна индустрия за CRISPR продукти. Публикация на FEBS Network — мрежа на Федерацията на европейските биохимични дружества посочва, че изследователски групи в Българската академия на науките използват CRISPR за създаване на геномно редактирани клетъчни линии и за диагностични разработки, включително във връзка с COVID-19. Това показва, че технологията присъства в българската научна среда, но основно като изследователски инструмент, а не като зрял комерсиален сектор.
Софийският университет също има връзка с тази област чрез лаборатории и програми по генетика, геномика, синтетична биология и биоинформатика. Лабораторията по синтетична биология и биоинформатика към Биологическия факултет развива обучение и изследвания в направления, свързани с молекулярно и клетъчно инженерство, генетика и геномика. Така София има образователна база за подготовка на кадри, които могат да работят с геномни данни, лабораторни методи и биоинформатичен анализ.
Най-разумните възможности за български компании през 2026 г. са в поддържащите и приложните звена около CRISPR: биоинформатика, анализ на геномни данни, лабораторни услуги, модели за оценка на нежелани геномни промени, разработка на диагностични методи, предклинични изследвания и партньорства с университети или европейски консорциуми. Медицинските терапии с генно редактиране изискват голям капитал, клинична инфраструктура и регулаторен опит, затова за София по-реалистичният път е специализация в научни услуги, данни, диагностика и ранни изследователски разработки.
За да се развива устойчиво, тази област трябва да бъде изградена около безопасност, етика и прозрачност. CRISPR има голям потенциал, но работата с човешки клетки, наследствени заболявания, ембрионални линии или хранителни култури изисква обществено доверие и ясно спазване на правилата. Българските екипи, които съчетаят силна биология, добър анализ на данни, регулаторна грамотност и партньорства с европейски институции, могат да намерят място в тази нова биотехнологична вълна.
