Персонализираната медицина е подход, при който профилактиката, диагностиката и лечението се съобразяват с особеностите на конкретния пациент или група пациенти. Европейската комисия я определя като медицински модел, насочен към по-точно подбрани стратегии за превенция и лечение. Това означава, че медицинското решение не се базира само на обща диагноза, а и на данни за генетични особености, биомаркери, начин на живот, съпътстващи заболявания и отговор към предишни терапии.
Фармакогеномика означава изследване на връзката между генетичните особености на човека и начина, по който той реагира на лекарства. Практическата ѝ цел е да помогне при избора на подходящо лекарство и дозировка, както и да намали риска от нежелани реакции. Това е особено важно в области като онкология, кардиология, психиатрия, редки заболявания и лечение с лекарства с тесен терапевтичен прозорец. В международната научна литература фармакогеномиката се разглежда като един от ключовите инструменти за развитие на персонализираната медицина.
За София темата има значение, защото градът съчетава медицински университет, болници, лаборатории, биоинформатична подготовка и развита IT среда. Молекулярната диагностика и анализът на медицински данни са основа за персонализирана медицина, а в София вече има научни звена, които работят в тази посока. Центърът по молекулна медицина към Медицински университет – София е създаден през 2005 г. като съвместен мултидисциплинарен изследователски център и е част от академичната среда, която може да подкрепя изследвания, свързани с генетика, биомаркери и заболявания.
Важна роля има и Медицински университет – София чрез своите изследователски групи. Университетът посочва направления, свързани с биохимични, клетъчно-сигнални и генетични подходи за откриване на ключови молекули при таргетна терапия на инфекциозни, неопластични и дегенеративни заболявания. Това е важно, защото персонализираната медицина не се развива само чрез генетични тестове, а чрез свързване на лабораторни резултати, клинична информация и терапевтични решения.
София има и организационна база в лицето на Българската асоциация за персонализирана медицина. Тя обединява учени, изобретатели, пациенти, медицински и здравни специалисти, образователни институции, обслужващи звена и търговски организации, като целта ѝ е да подпомага разбирането и внедряването на концепции, услуги и продукти на персонализираната медицина в полза на пациентите и здравната система. Подобна мрежа е важна, защото развитието на персонализирана медицина изисква сътрудничество между лекари, лаборатории, пациенти, университети, технологични компании и институции.
Европейското пространство за здравни данни също ще повиши значението на сигурния обмен и съвместимата обработка на здравна информация. EHDS — Европейско пространство за здравни данни — създава рамка за използване и обмен на електронни здравни данни в ЕС, като едновременно засилва контрола на гражданите върху техните данни и позволява определени данни да се използват повторно за научни изследвания, политики и иновации. За софийските компании това отваря възможности за разработване на системи за защита на данни, стандартизиране на медицинска информация, анализ на резултати от лечение и подкрепа на клинични изследвания.
Най-практичните възможности за София са в няколко направления: софтуер за управление на генетични и клинични данни, инструменти за анализ на биомаркери, платформи за фармакогеномични отчети, системи за проследяване на терапевтични резултати и решения за подпомагане на лекарски решения. Тук потенциалът не е в бързо масово навлизане, а в изграждане на надеждни продукти, които са медицински проверими, регулаторно подготвени и полезни за лекари, пациенти, лаборатории и фармацевтични компании.
За да се развива устойчиво, персонализираната медицина в София трябва да стъпи върху качество на данните, защита на личната информация, ясни медицински протоколи и партньорства с клинични структури. Компаниите, които съчетаят биология, медицина, анализ на данни и добро познаване на европейските изисквания, могат да изградят продукти и услуги с приложение не само в България, но и в по-широкия европейски здравен пазар.
