Лабораторното оборудване е основен ресурс за медицинските, научноизследователските, университетските и индустриалните лаборатории. Надеждната работа на аналитичните уреди и измервателната техника е пряко свързана с качеството на анализите и достоверността на получените резултати.
Значителна част от използваната в България апаратура се доставя от международни производители чрез местни представители и специализирани дистрибутори. Те предлагат аналитична техника, лабораторни мебели, консумативи, реактиви и оборудване за медицински, фармацевтични, хранителни, екологични и научноизследователски лаборатории.
Сред компаниите, работещи на българския пазар, са „Лабприм“, „Софлаб“, „Рай-Хим Продукт“, „Хромсервис“, „Лабтех“ и „Биомед Фючар“. Предлаганите от тях решения включват различни видове лабораторна апаратура и консумативи, а част от доставчиците осигуряват също монтаж, въвеждане в експлоатация, обучение и техническо обслужване.
При избора на доставчик цената не трябва да бъде единственият критерий. Важно е да се оценят наличието на квалифициран сервизен екип, срокът за реакция при повреда, достъпът до резервни части и възможността за профилактично обслужване. Например „Лабтех“ посочва, че разполага със собствена сервизна база за гаранционно и извънгаранционно обслужване, а „Хромсервис“ предлага доставка и сервиз на системи и оборудване за лабораторни анализи.
Сервизната поддръжка е особено важна за лаборатории, които разчитат на ограничен брой специализирани анализатори. Повредата на основен уред може да прекъсне работния процес, да доведе до натрупване на проби и да наложи временно възлагане на изследвания на външна лаборатория.
Лабораториите трябва да отчитат и риска от забавяне на доставките на оборудване, резервни части, реактиви и консумативи. Много аналитични системи използват специфични материали, които могат да бъдат закупени само от производителя или от негов оторизиран представител. При недостатъчни наличности това може да ограничи извършването на определени анализи.
Рискът е особено висок при медицинските и диагностичните лаборатории, където забавянето на резултатите може да повлияе върху обслужването на пациентите. При научноизследователските и индустриалните лаборатории прекъсването на доставките може да забави изпълнението на проекти, разработването на продукти и производствения контрол.
За ограничаване на тези рискове е препоръчително да се поддържат резервни количества от критичните консумативи и реактиви. Друга добра практика е сключването на договори, в които ясно са определени сроковете за доставка, условията за сервизно обслужване и отговорностите при възникване на технически проблем.
При закупуване на ново оборудване трябва предварително да бъдат уточнени условията за монтаж, подготовката на помещението, обучението на персонала, гаранционният срок и наличността на резервни части. Необходимо е да се провери и дали доставчикът може да осигури квалификация, калибриране или съдействие при валидирането на оборудването, когато това се изисква от дейността на лабораторията.
Информационните системи за управление на наличностите също могат да подпомогнат планирането. Чрез тях се следят потреблението, минималните количества и сроковете на годност, което позволява новите доставки да бъдат заявявани преди изчерпването на запасите.
Лабораторното оборудване е стратегически ресурс, чието управление не приключва с покупката. Надеждният доставчик, достъпният сервиз, доброто планиране на запасите и ясните договорни условия са основни фактори за непрекъснатата и ефективна работа на всяка лаборатория.
