Зелената химия и устойчивото биопроизводство се превръщат във все по-важни фактори за конкурентоспособността на биотехнологичните компании. В контекста на ESG (Environmental, Social, Governance) принципите българският биотехнологичен сектор има възможност да съчетае научни иновации, екологична отговорност и устойчив икономически растеж.
ESG в България
През последните години ESG (Environmental, Social, Governance) се превърна от доброволна инициатива в стратегически фактор за достъп до финансиране, европейски програми и международни пазари. За България това е особено актуално, тъй като страната разполага със значителен научен потенциал в областта на биотехнологиите, фармацията, микробиологията и агробиотехнологиите, но все още развива ограничен индустриален капацитет за мащабно биопроизводство.
Зелената химия и устойчивото биопроизводство предоставят възможност България да използва своите научни традиции, природни ресурси и членството си в Европейския съюз за изграждането на по-конкурентна и устойчива биоикономика.
Българската биотехнологична екосистема
Българският биотехнологичен сектор се характеризира с доминиращо присъствие на научноизследователски организации и сравнително малък брой специализирани биотехнологични предприятия.
Водеща роля играят:
- Българската академия на науките и нейните специализирани институти;
- Софийският университет „Св. Климент Охридски“;
- Медицинският университет – София;
- Университетът по хранителни технологии;
- Аграрният университет – Пловдив.
Важно допълнение е, че страната има утвърдени позиции в:
- производството на фармацевтични продукти;
- пробиотичните и млечнокиселите култури;
- производството на хранителни добавки;
- биотехнологиите в земеделието;
- производството на етерични масла и растителни екстракти.
Къде са възможностите за България?
1. Използване на селскостопански отпадъци
България ежегодно генерира значителни количества биомаса. Голяма част от тези остатъци остават недостатъчно оползотворени. Чрез биотехнологични процеси те могат да бъдат превърнати в:
- биогорива;
- биоразградими материали;
- биохимикали;
- органични торове.
Това е една от най-перспективните области за развитие на кръгова биоикономика в България.
2. Развитие на индустриалната биотехнология
Много производствени процеси все още използват енергоемки химически технологии. Замяната им с ензимни и ферментационни процеси може да намали:
- енергийното потребление;
- емисиите на въглероден диоксид;
- използването на токсични реагенти.
Компаниите, които започнат рано да измерват и докладват ESG показатели, ще бъдат по-добре позиционирани при кандидатстване по европейски програми и привличане на инвестиции.
3. Управление на водните ресурси
Недостигът на вода в някои региони на страната прави водната ефективност все по-важен ESG показател. Биотехнологичните предприятия могат да внедряват:
- системи за повторна употреба на вода;
- биологично пречистване на отпадъчни води;
- интелигентен мониторинг на потреблението.
Социалният аспект: човешкият капитал като ключово предимство
Едно от най-големите предимства на България е наличието на висококвалифициран научен персонал. Въпреки това секторът се сблъсква с няколко предизвикателства:
- изтичане на кадри;
- недостатъчно добра връзка между образованието и бизнеса;
- неравномерно регионално развитие.
Управление и корпоративна устойчивост
За българските биотехнологични предприятия ESG вече не означава само екологична отговорност. Инвеститорите и европейските партньори все по-често изискват:
- прозрачност на управлението;
- проследимост на веригите за доставки;
- антикорупционни политики;
- ефективно управление на риска;
- защита на научните данни и интелектуалната собственост.
Компаниите, които започнат рано да измерват и докладват ESG показатели, ще бъдат по-добре позиционирани при кандидатстване по европейски програми и привличане на инвестиции.
България и европейската зелена трансформация
България е сред държавите, за които зеленият преход е особено предизвикателен, тъй като част от икономиката и енергетиката все още зависят от въглищата. Именно поради тази причина страната получава значително европейско финансиране за модернизация, декарбонизация и развитие на чиста енергия.
За българските биотехнологични компании това създава възможности за внедряване на устойчиви производствени модели, разработване на екологични технологии и участие в нови европейски вериги за създаване на стойност. В дългосрочен план зелената химия и устойчивото биопроизводство могат да се превърнат в ключов фактор за развитието на конкурентоспособна българска биоикономика.
